Предимствата на закупуването на използван софтуер са ясни, но когато някой чуе за него за първи път, често се пита дали е законен. Нека ви запознаем с правната уредба на използвания софтуер, за да се уверите сами, че ако всички условия са изпълнени, няма място за притеснения.
Моля, обърнете внимание, че информацията на тази страница касае само Европейското икономическо пространство (държавите членки на ЕС и ЕАСТ).
Какво гласи законът относно продажбата на използван софтуер?
Правната основа, касаеща използвания софтуер, се развива постепенно от дълго време. В крайна сметка се достигна до съвсем ясно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) през 2012 г., с което се потвърди, че продажбата на вече притежаван софтуер е законна.
Решението на СЕС по дело C-128/11 UsedSoft GmbH срещу Oracle International Corp. гласи: „Създател на софтуери не може да се противопостави на препродажбата на неговите „използвани“ лицензи, които позволяват използването на програмите му, изтеглени от интернет. Изключителното право на разпространение на копие от компютърна програма, за което има такъв лиценз, се изчерпва с първата продажба на това копие.“
Това означава, че продажбата на „използвани“ и излишни софтуерни продукти е законна. Решението на СЕС създаде сигурна правна рамка за целия Европейски съюз, която гарантира справедлива и здравословна конкуренция на европейския пазар.
Съдебното решение гласи още:
- Безсрочният софтуер може да се търгува свободно = правото на собственост може да се прехвърля от един приобретател на друг.
- Правата на разпространение на производителя се изчерпват при първата продажба на софтуера. Клиентите, които са закупили компютърна програма на свободния пазар, имат право да използват закупения софтуер и след това да го продадат (например на софтуерен брокер като Forscope), при условие че го деинсталират и не го използват повече.
- Дори ако препродажбата на софтуер е изрично забранена в лицензионно споразумение между производителя (притежателя на авторското право) и първия приобретател, производителят не може да се противопостави на препродажбата на това копие. Лицензионното споразумение е предмет на европейския закон, а точките, които са в противоречие с европейското право, са невалидни.
- Няма разлика между начините на разпространение. Софтуерът може да се разпространява на физически носител (напр. CD, DVD) или онлайн (цифрово). Притежателят на авторското право не може да поиска възнаграждение за по-нататъшна препродажба на копието на софтуера, тъй като съответното възнаграждение е получено по време на първата продажба.
Ако искате да научите повече, вижте правната история на използвания софтуер
Условия за прехвърляне на собствеността върху софтуера
Както можете да видите от информацията по-горе, продажбата на използван софтуер е законна. Все пак трябва да имате предвид, че прехвърлянето на собствеността трябва да отговаря на ясно определени условия.
Безсрочни продукти, без абонаменти
Възможността за прехвърляне на собствеността не се прилага за абонаментите, тъй като приобретателят не е собственик на продукта (софтуерът се наема само за ограничен период от време).
Напълно изплатен
Приобретателят става собственик на софтуерния продукт чак след като го плати напълно.
Не се използва от първия собственик
Първият собственик спира да бъде собственик на софтуерния продукт чак след като го деинсталира и се увери, че не може да го използва повече.
Само в рамките на ЕС и ЕИП
Условията за препродажба се различават в отделните държави, а ЕС може да контролира условията само за продукти, които са първоначално продадени и се търгуват на неговия пазар.
Как се процедира при софтуерен одит?
В случай на софтуерен одит е важно да разполагате с цялата необходима документация за използваните софтуерни продукти, които сте закупили. Ако не разполагате с нея, излагате организацията си на сериозен риск да бъде глобена. Нашата фирма осигурява пълна документация за собствеността за продуктите, които предлага (Декларация за деинсталация, фактура и други нормативно изискуеми документи), както и помощ при одит, ако е необходимо, така че няма за какво да се притеснявате. Никога не сме имали нито един случай на отрицателно решение при софтуерен одит на продуктите, които предлагаме. Можете да прочетете повече за одитите в нашата статия.
Какво казват медиите за законността на използвания софтуер?
Съдът на ЕС: Продажбата на използвани лицензи за софтуер е напълно в реда на нещата.
Европейският съд казва, че правилото се прилага за копия на софтуер както на физически носител, така и изтеглени от интернет. Съдът каза още, че след като софтуерна компания продаде „копие от компютърна програма“, нейното изключително право на разпространение приключва, давайки възможност на други компании да продават използваните лицензи.
Най-висшият съд в Европа взе решение, че търговията с „използвани“ софтуерни лицензи е законна и че авторът на такъв софтуер не може да се противопостави на препродажбата му. Това решение създава прецедент за търговия с използвани софтуерни лицензи в целия Европейски съюз.
„Cъдът пoвeли, чe вeднъж щoм eднa ĸoмпaния пpoдaдe „ĸoпиe нa eднa ĸoмпютъpнa пpoгpaмa“, тя гyби пpaвoтo cи нa диcтpибyция, тaĸa чe вcяĸa фиpмa, ĸoятo би иcĸaлa дa пpoдaвa cъщия coфтyep „нa cтapo“ e cвoбoднa дa гo нaпpaви. Toзи зaĸoн ĸacae ĸaĸтo coфтyep зaпиcaн въpxy физичecĸи нocитeл, тaĸa и пpoгpaми изтeглeни oт интepнeт.“
Правна история на използвания софтуер
Ако искате да научите повече за основните съдебни решения и директиви на ЕС, които са повлияли върху състоянието на пазара на използван софтуер, разгледайте резюмето по-долу.
Федералният съд на Германия реши, че компютърна програма (OEM версия), която е пусната на пазара от производителя или с негово съгласие, може да се разпространява отново дори без свързания с нея хардуер.
– Решение на Федералния съд от 6 юли 2000 г., дело № I ZR 244/97 (на немски език)
Директива 2001/29/ЕО на ЕС, публикувана през м. май 2001 г., хармонизира изчерпването на авторските права, на което се основава цялата концепция за използвания софтуер.
„Първата продажба в Общността на оригинала на произведение или на копия от него от притежателя на правото или с негово съгласие изчерпва правото на контрол върху препродажбата на този предмет в Общността.“
– Извлечение от Директива 2001/29/ЕО
В Искане за преюдициално заключение от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) по дело C-41/04 Levob Verzekeringen BV, OV Bank NV срещу Staatssecretaris van Financiën (на англ. език) от май 2005 г., се посочва, че:
Пускането в обращение в Общността на копие от програма от притежателя на правата или с негово съгласие изчерпва правото на разпространение в Общността върху това копие (член 4, буква в), второ изречение от Директива 91/250). Следователно първият приобретател може валидно да прехвърли собствеността върху възпроизвеждането на трета страна, без да е необходимо съгласието на автора. Така първият приобретател може да се разпорежда с материалното имущество като собственик.
В качеството си на законен приобретател на оригиналния носител на данни, третото лице също има право да използва програмата, записана на носителя, по предназначението ѝ. Договорната забрана за прехвърляне на правото на ползване, която производителят е договорил с първия приобретател, не обвързва трети страни.
Областният съд в Хамбург потвърди, че изчерпването на авторските права се прилага и за отделни копия на компютърна програма, придобити чрез споразумения за корпоративно лицензиране на Microsoft.
– Решение на Областния съд в Хамбург по дело 315 O 343/06 (на немски език)
„Първата продажба в Общността на копие от програмата от носителя на правата или с негово съгласие изчерпва правото на разпространение в Общността върху това копие, с изключение на правото на контрол върху по-нататъшното отдаване под наем на програмата или на копие от нея.“
„Създател на софтуери не може да се противопостави на препродажбата на неговите „използвани“ лицензи, които позволяват използването на програмите му, изтеглени от интернет“
„Изключителното право на разпространение на копие от компютърна програма, за което има такъв лиценз, се изчерпва с първата продажба на това копие“
„От друга страна изчерпването на правото на разпространение се отнася и до продаденото копие от компютърната програма, което е поправено и актуализирано от носителя на авторското право.“
„Освен това Съдът уточнява, че първоначалният приобретател на материално или нематериално копие от компютърна програма, за което е изчерпано правото на разпространение, принадлежащо на носителя на авторското право, трябва да направи неизползваемо изтегленото върху неговия компютър копие в момента на неговата препродажба.“
– Решение на Съда на Европейския съюз, дело C-128/11 UsedSoft GmbH срещу Oracle International Corp.
Федералният съд на Германия постанови, че индивидуалните лицензи, които се продават чрез канали за обемно лицензиране (но се третират като отделни и с независими права на използване), могат да бъдат разделени и препродадени на различни купувачи.
– Решение на Федералния съд от 11 декември 2014 г., дело № I ZR 8/13 (на немски език)
Първоначалният приобретател на копие от компютърна програма, придружено от лиценз за безсрочно ползване, може да препродаде това копие и своя лиценз на нов приобретател.
В решението си от март 2016 г. германската Камара за обществени поръчки във Вестфалия оценява случай, в който няколко основни принципа на обществените поръчки са нарушени от страна на възложителя (които фактически изключват от участие доставчиците на използван софтуер). Камарата, наред с други изявления, постановява, че:
Изискването за специфичен вид договор [в случая SelectPlus между федералното министерство на вътрешните работи и Microsoft], който допуска до участие в търга само определени производители, противоречи на принципите на Закона за обществените поръчки като лоялна конкуренция, прозрачност и равнопоставеност.
Изискването на възложителя за „нови лицензи“, изключващо по този начин възможността за участие с „употребяваните лицензи“, пряко нарушава германския Закон за обществените поръчки.
Определянето на конкретен произход, продукт или технология е забранено съгласно Закона за обществените поръчки. Възложителят е длъжен да определи предмета на обществената поръчка по начин, който не определя специфичен продукт.
Техническата спецификация не може да се позовава на конкретно производство, произход, марка, патент, тип и т.н., ако това облагодетелства или изключва определени фирми или продукти. Ако предметът на обществената поръчка не може иначе да бъде описан достатъчно точно и по общоразбираем начин, той трябва да включва допълнението „или еквивалент“.