Как да защитите бизнес операциите си, без да плащате за неизползван сървърен капацитет

Прекъсване на критична система може да парализира цяла компания за минути. Продажбите могат да спрат, производството да бъде нарушено, фактурирането да стане невъзможно, а достъпът до данните на клиентски да бъде загубен. Следователно за ръководството, възстановяването след срив (Disaster Recovery - DR) не е просто поредното перо в ИТ бюджета, а ключова част от управлението на оперативния риск. Същевременно, най-скъпото решение не е автоматично най-доброто.

Съвременните ИТ среди разчитат на висока достъпност и непрекъснатост на бизнеса, за да минимизират времето на престой и да осигурят непрекъснат достъп до критични приложения и услуги. В Microsoft средите това не е само въпрос на проектиране на инфраструктура и внедряване на допълнителни сървъри в случай на повреда, но и на правилното им лицензиране.

Microsoft Software Assurance (SA) и правилата за лицензиране, които определят колко една компания в крайна сметка плаща за своето решение, играят важна роля тук. Въпреки че Disaster Recovery (DR) средата е предназначена основно да защитава непрекъсваемостта на бизнеса, добре разработената стратегия може също така да намали разходите за непълноценно използван сървърен капацитет.

Архивирането на данни и възстановяването след срив не са едно и също нещо

Сривът в производствена система генерира много повече от разходи за ИТ екипа, който работи по възстановяването ѝ. Реалното въздействие на прекъсването може да включва пропуснати приходи, блокирани от работа служители, забавени доставки, прекъснато обслужване на клиенти, неустойки по договори и в крайна сметка — компрометиране на доверието пред клиентите.

Да разгледаме един прост пример. Ако платформа за електронна търговия, система за складово управление или Enterprise Resource Planning (ERP) система е недостъпна за няколко часа, финансово въздействие бързо може да стане значително. В много случаи разходите за внедряване и лицензиране на подходящо решение за възстановяване след срив са само малка част от потенциалните загуби, причинени от продължително прекъсване.

Редовното създаване на резервни копия е съществено значение, но то решава само част от проблема. Резервното копиране защитава данните. Възстановяването след срив защитава бизнес операциите.

Ключовият въпрос не е просто дали компанията може да възстанови данните си, а колко бързо може да възстанови критичните системи и да продължи да работи, когато основната среда се срине.

Добре проектираната DR среда осигурява тази оперативна устойчивост. Тя дава на компанията възможност да превключи към вторична среда в случай на сериозен инцидент – като хардуерен отказ, прекъсване на захранването, кибератака или смущение в основния център – и да поддържа критичните услуги работещи, докато оригиналната среда се възстановява.

Няколко въпроса, които могат да определят правилната стратегия

Ръководството не е необходимо да анализира инфраструктурни параметри, сървърни клъстери или други технически детайли, за да вземе правилното стратегическо решение. Достатъчно е да зададе на ИТ директора няколко основни въпроса:

• Кои системи не могат да бъдат недостъпни за повече от няколко часа?

• Какво е максималното количество загуба на данни, което сме готови да приемем?

• Колко ни струва един час прекъсване за тези специфични процеси?

• Колко бързо трябва да можем да се върнем към нормалните операции?

• Нашата инфраструктура за резервни копия наистина ли е използваема и редовно тествана?

Цената на „пасивния режим в готовност“ срещу ефективното използване

Средата за възстановяване след срив обикновено се състои от един или повече специализирани сървъри, разположени на отделно място. Тези машини поддържат копия на критичните системи и са готови незабавно да поемат производственото натоварване, ако основната среда се срине. През повечето време обаче те ефективно „спят“.

От гледна точка на лицензирането, Software Assurance (SA) играе важна роля. SA е опционална програма на Microsoft, предназначена основно за първоначалния купувач на нов лиценз, която предоставя допълнителни лицензионни предимства. Лицензите от вторичния пазар обикновено се придобиват без SA покритие.

Ако вашите сървъри са покрити от активена SA, може също да получите правото да създадете специализирана пасивна DR среда, без да се налага да придобивате допълнителен самостоятелен лиценз за този сървър. Сървърът остава в режим на готовност, докато компанията се надява, че никога няма да се наложи да бъде активиран.

Ключовото ограничение е, че такъв сървър трябва да остане предназначен за възстановяване след срив и не може да се използва за допълнителни активни производствени натоварвания. С други думи, това е като да притежавате кола, която ви е позволено да запалите само когато трябва да отидете до болницата.

Ако вашата компания няма SA, което е често срещано след изтичане на споразумение или при използване на по-стари безсрочни лицензи, DR сървърът трябва да бъде напълно лицензиран.

В този момент възниква един прост финансов въпрос: ако DR сървърът така или иначе трябва да бъде напълно лицензиран, защо да го оставяме бездействащ? Не би ли било по-икономически изгодно да го използваме и за други натоварвания, като се има предвид, че компанията вече плаща за него?

Вземайте решения на база факти и търсете експертен съвет

Microsoft Software Assurance (SA) е незадължителна програма за лицензиране, която предоставя допълнителни предимства за определени лицензи. В зависимост от продукта и лицензионната програма, тези предимства могат да включват права за нови версии (New Version Rights), предимства в облака (Azure Hybrid Benefit) и специфични права за възстановяване след срив (Disaster Recovery), дефинирани в актуалните Условия за ползване на продукти на Майкрософт (Microsoft Product Terms). Обикновено SA трябва да бъде закупена заедно със съответен лиценз или да бъде подновена, докато съществуващото SA покритие е все още активно. Лицензите от вторичния пазар обикновено се продават без SA предимства, въпреки че Microsoft Product Terms предвиждат ограничени изключения за определени прехвърлени безсрочни лицензи, при които активен SA е бил поддържан от предишния собственик.

Ако необходимите права за възстановяване след срив не са налични чрез SA, DR средата може да се наложи да бъде лицензирана отделно. Това повдига важен икономически въпрос: ако един DR сървър вече е напълно лицензиран, има ли смисъл да се поддържа този капацитет бездействащ, или инфраструктурата може да бъде проектирана така, че лицензираните ресурси да се използват по-ефективно за допълнителни натоварвания?

Възстановяването след срив не е чисто ИТ проблем. Това е неразделна част от плана за непрекъсваемост на бизнеса (Business Continuity Plan) на всяка компания и оказва пряко влияние върху продажбите, производството и обслужването на клиенти.

В същото време, не всяка организация може или трябва да използва своята DR среда за допълнителни натоварвания. Всяка архитектура има свои собствени изисквания, правата за лицензиране се различават от продукт до продукт, а Microsoft актуализира правилата си за лицензиране сравнително често.

Ако обмисляте промяна на архитектурата на вашата архивна среда или искате да използвате по-добре неизползвания потенциал на вече лицензиран DR сървър, препоръчително е ситуацията да бъде прегледана от опитен лицензионенен специалист.

Задълбоченият одит на съществуващите ви лицензи е един от най-добрите начини да гарантирате правно съответствие, като същевременно избегнете излишни разходи за неизползвани капацитет.

Три сценария за възстановяване след бедствие (DR) / възстановяване на критични процеси

Как да защитите бизнес операциите си, без да плащате за неизползван капацитет

Забележка: Окончателният препоръчителен вариант зависи от общите разходи по всички фактори (TCO) – не само цената на софтуерните лицензи, но и инфраструктурата, енергията, персонала и всички потенциални загуби в случай на прекъсване.