Как вторичният софтуер помага на компаниите да постигнат ESG цели и да удължат живота на ИТ инфраструктурата

Вторичният софтуер предлага на компаниите устойчива алтернатива на налаганите от доставчиците цикли на надграждане. Чрез предотвратяване на преждевременна подмяна на хардуер и намаляване на емисиите по веригата на доставки (Обхват 3 съгласно CSRD), лицензите втора употреба действат като практично кръгово ИТ решение, което балансира спестяванията на разходи, сигурността и ESG целите.

Дебатът за въглеродния отпечатък на дигиталните технологии често се фокусира върху потреблението на електроенергия в центровете за данни. В действителност обаче, привидно рутинно решение относно начина, по който една компания подхожда към закупуването на софтуер и свързаните с това хардуерни инвестиции, също може да има дълбоко въздействие. Във време, когато компаниите гордо декларират своя ангажимент към устойчивост и корпоративна социална отговорност чрез ESG инициативи, добре обмислената ИТ стратегия крие неизползван потенциал за намаляване на въглеродните емисии и опазване на материалните ресурси.

Все по-сложните приложения, операционни системи и облачни услуги повишават изискванията към изчислителната мощност, паметта, съхранението и мрежовата инфраструктура. Когато функционални компютри или сървъри вече не отговарят на тези изисквания просто поради нова софтуерна версия, цената на надграждането не е единствената последица. Компанията също така ускорява оборота на хардуера, което носи значителна част от общия екологичен отпечатък на ИТ.

Именно тук се сближават три области, които дълго време бяха разглеждани изолирано: ESG (Околна среда, Социална отговорност и Управление – набор от критерии, използвани за оценка на въздействието и устойчивостта на дадена компания), сигурност и управление на софтуерни лицензи. Вторичният софтуер навлиза в тази дискусия като инструмент, който дава на компаниите повече свобода да вземат рационални решения за надграждане въз основа на реални нужди, а не на продуктови или търговски цикли, наложени от производителите.

ИТ има въглероден отпечатък отвъд контакта

Дигиталните технологии може да изглеждат нематериални, но всяко приложение, база данни, облачна услуга или пощенска кутия работи на физическа инфраструктура – компютри, сървъри, дискови масиви и центрове за данни. Експлоатацията им консумира енергия, но още преди това всяко устройство е трябвало да бъде произведено. Процесите, включващи добив на суровини, производство на компоненти и транспорт, генерират така наречените въплътени емисии.

Този принцип е отразен в методологията за въглеродна интензивност на софтуера (SCI). SCI оценява въглеродната интензивност на софтуера като комбинация от:

• Енергията, консумирана от софтуера

• Въглеродната интензивност на електрическата мрежа на даденото място

• Емисиите, свързани с хардуера, на който работи софтуерът

Това не е просто академично упражнение. Стандартизирана като ISO/IEC 21031:2024, методологията SCI служи като практическа рамка за организациите да измерват и намаляват емисиите от цифровите услуги.

Софтуерът може да съкрати живота на хардуера

Често срещано явление във връзката хардуер-софтуер е психологическото или софтуерно предизвиканото остаряване. Това се случва, когато дадено устройство бъде изведено от употреба не защото е спряло да работи физически, а защото вече не може да поддържа изискванията на нов софтуер, губи поддръжка от производителя, липсват му актуализации за сигурност или губи съвместимост с по-нови услуги.

Европейските ИКТ рамки обхващат целия жизнен цикъл на цифровите технологии, а експертни проучвания потвърждават, че софтуерът значително влияе върху потреблението на енергия и темпото на подмяна на хардуера. Например, рецензирано проучване (Sustainable software products – Towards assessment criteria for resource and energy efficiency) демонстрира, че въздействията на софтуера върху околната среда могат да бъдат проследени чрез два взаимосвързани потока:

1. Консумация на енергия: Мощността, изразходвана от хардуера по време на работа на софтуера.

2. Верига на доставки на хардуер: Физическият хардуер, който организациите трябва да придобиват, поддържат и в крайна сметка изхвърлят, за да работят със софтуера.

Следователно софтуерът не е просто цифров слой, който се намира върху хардуера; до голяма степен той определя колко дълго хардуерът остава използваем и колко бързо една компания ще го замени.

Европейските политици споделят опасения относно софтуерно предизвиканото остаряване. Проучване, изготвено за Европейската комисия като част от подготовката за екодизайн, подчертава свързаните със софтуера фактори, които съкращават живота на електрониката. Основните причини включват прекратяване на техническата поддръжка, липсващи актуализации за сигурност или прекратяване на облачни услуги, необходими за работата на даден продукт.

Това не означава, че всяка нова софтуерна версия представлява екологична опасност; актуализациите често са от съществено значение. Проблемът се крие в автоматичния навик за подмяна на хардуер или лицензи просто защото бизнес или продуктов цикъл на доставчик се е променил, без да се оценяват реалните оперативни нужди или да се преценява оставащият живот на съществуващата инфраструктура.

ESG отчитане: доброволно и задължително

През последните години европейските компании все повече възприемат отговорни и устойчиви бизнес практики, включвайки ги в своите ESG стратегии. На ниво ЕС, ESG отчитането е рамкирано от Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD). CSRD изисква от определени компании (след регулаторни корекции, обхватът основно включва компании с над 1000 служители и годишен нетен оборот над 450 милиона евро) да докладват за екологичните и социалните въздействия на своите операции, рисковете и възможностите за устойчивост, както и техните практики за управление. Централно място тук заема принципът на двойната същественост, при който компаниите оценяват не само как климатичните и социалните въпроси влияят на техния бизнес, но и как техният бизнес влияе на обществото и околната среда.

Въпреки че ESG отчитането остава доброволно за малките и средни предприятия (МСП), натискът за предоставяне на надеждни данни за въглеродния отпечатък и управлението на околната среда засяга и тях. Големите предприятия, отчитащи емисиите по цялата си верига на доставки, изискват подробни данни от своите доставчици. Освен това, подобни искания за информация все по-често идват от банки, инвеститори, застрахователни компании и органи за обществени поръчки.

От гледна точка на корпоративните ИТ, стандартът ESRS E1 (фокусиран върху изменението на климата) е особено релевантен, като обхваща емисиите от Обхват 1, Обхват 2 и Обхват 3:

• Обхват 2: Включва индиректни емисии, като закупена електроенергия за захранване на локални сървъри или офис площи.

• Обхват 3: Обхваща емисиите по веригата на стойността, свързани с производството на компютри, сървъри и мрежово оборудване, както и закупени облачни услуги и услуги за центрове за данни.

Лидерите в бизнеса вече измерват ИТ емисиите

Дебатът около устойчивите ИТ се разширява. Отвъд възобновяемата енергия, охлаждането на центрове за данни и ефективните сървъри, той все повече засяга софтуера – неговото качество, системни изисквания, лицензионни модели, поддръжка от доставчици и неговата способност да удължава или съкращава живота на хардуера.

• Vodafone публикува въглеродния отпечатък на компонентите в своята облачна и хостинг инфраструктура. Нейната ESG рамка включва показатели за емисии въз основа на оперативното местоположение, собствени центрове за данни и избрани доставчици трети страни, демонстрирайки, че въздействията могат да бъдат количествено определени до индивидуални ИТ услуги.

• Deutsche Telekom свързва своите климатични цели директно с емисиите от Обхват 1–3 по цялата верига на стойността. Тази информация е интегрирана в годишните ѝ отчети в съответствие със стандартите ESRS.

И двата примера предлагат извод за организации от всякакъв размер: не можете да управлявате това, което не измервате. За да направят първата стъпка, компаниите не е необходимо веднага да изчисляват точния отпечатък на всеки компонент; просто одитирането на това колко устройства са разгърнати, колко дълго остават в експлоатация, кои сървъри са активни, колко лицензи стоят неизползвани и кои ИТ покупки са строго необходими, осигурява солидна отправна точка.

Вторичен софтуер като част от кръговите ИТ

Именно тук влизат в роля вторичните (използвани) софтуерни лицензи. Въпреки че вторичният софтуер не е универсално решение за екологичния отпечатък на ИТ, и закупуването на използван лиценз не намалява автоматично емисиите с фиксирано количество CO₂, той представлява легитимен компонент на кръговото управление на цифрови активи.

Чрез повторно използване на съществуващи безсрочни лицензи, вместо да ги оставя да стоят неизползвани при първоначалните собственици, вторичният софтуер дава възможност на организациите да:

• Планират ИТ надгражданията по-ефективно

• Намалят „shelfware“ (закупен, но неизползван софтуер)

• Удължат експлоатационния живот на съвместимата хардуерна инфраструктура

За производствени фирми, болници, училища, публични институции и компании, опериращи индустриални технологии, съвместимостта с по-стари софтуерни версии често е жизненоважна. Подмяната на приложение често изисква надграждане на свързани компютри, сървъри, периферни устройства и производствени машини. Вторичните безсрочни лицензи позволяват на организациите да преминават постепенно, разпределяйки надгражданията във времева рамка, диктувана от технически, икономически и сигурностни изисквания, а не от графиците на доставчиците. Обратно, продажбата на неизползвани безсрочни лицензи е в съответствие с принципите на кръговата икономика, като връща цифровите активи в продуктивна употреба.

Балансиране на дълголетието и сигурността

Сигурността остава абсолютно изискване. Използването на остарял, неподдържан софтуер без актуализации от доставчик въвежда сериозни рискове за киберсигурността и съответствието. Една здрава ИТ стратегия не е нито сляпо удължаване на живота на остарели системи, нито автоматично закупуване на всяка нова версия. Вместо това, тя разчита на структурирани оценки въз основа на ключови критерии:

• Системата все още ли е сигурна, или може ли да бъде ефективно защитена?

• Съвместима ли е с околната инфраструктура?

• Енергийно ефективна ли е продължаващата работа на съществуващата настройка?

• Предлага ли ново решение предимства, които оправдават подмяната както на хардуера, така и на лицензите?

Оценка може да разкрие, че надграждането е правилният път, защото нова система значително намалява консумацията на енергия, подобрява сигурността или оптимизира използването на ресурси. Това решение обаче произтича от данни, а не от предположението, че по-новото автоматично е по-добро.

Също така, оптималният път може да включва използване на вторичен софтуер за извличане на максимална стойност от съществуващите цифрови активи, избягване на ненужни поръчки и устойчиво темпо на модернизация на инфраструктурата. Истинската му стойност не се крие в широко „зелено“ обещание, а в предоставянето на по-голям контрол на организациите да управляват ИТ обмислено, съгласувайки бюджета, сигурността, правните задължения и въздействието върху околната среда.